...

Местим се в нова градинка :)))

Заповядайте

Сътворена

Отронен дъх
от нежния му сън -
извирам в натежалите зеници.
Като сълза на отлетяла птица
отеквам в тишината
с топъл звън.

И сливам се
с копнежа на морето -
така далечен и болезнен миг.
Един, недосънуван още вик,
над пръските желание
в сърцето.

Сега е сам...
с напукани очи.
И жажда вае силуети с бриза.
Покълнало, мечтанието слиза
по вените, където
не горчи.

А моята вълна
прелива лунно
по лудналата шир на океана:
"Когато ме сънуваш, ще остана...
по устните ти само
шепот буден..."

Безпътици

Роденото пристъпва по земята и тегли своята целебност свята.
Душата му - затвор, бордей, за всеки влял се в опитност злодей.

И не е самороден кръста тежък, дървото му - родина на копнежа -
мълчи в застопорените сърца на всичките му личностни деца.

Посоката му - мрак от черно злато. С безпътици непразна е тъмата.
Прекрасния светлик от небесата след миг замира, срещайки заката.

И ден, и нощ, повтаря спомен стар, изписан във човешката му проза -
стопанин е на кръвния си дар, с боята на рубинената роза.

От мъртвото не ще покълне цвете, дървото срязано е, не живее.
И с мъртвости запълнени ръцете за утре само мъртвости ще сеят.

...

Но както в моя стих добрата рима към раждането бавно се изменя...
така и той, човекът, с малко име, ще преживее същностни промени...

Когато мъртвото дърво изгаря в мрака, запали ли се огнена искра
човекът светлината ще дочака, макар за миг. Божествена игра.

...

Всеки един е бездумен
щом не може да изрази
мига, в който е Влюбен..

"Тих сън"

Прашинка в миговея
на дъха му.
Изригна кратер.

...

Едно мълчание
до мен приседна.
Прегърнах вятъра.

...